ИППИАС МЕИЗОН или ЗА ДОБРОТО: Диалог на Сократ съсSophist Ippia относно определението на красивото. Красивото и полезното. Целта на съществуването на човека е търсенето на истината и знанието.

ИППИАС ЕЛАТТОН или ЗА ЛЪЖАТА: По повод едно твърдение, което оценява сравнително Илийда и Одисея, Сократ, Иппия и Евдикос обсъждат за лъжата. Знанието за истината е предпоставка за доброволната лъжа. Парадоксалните изводи от диалога са отхвърлени от събеседниците.

Платон е роден през 427 г. преди Христа, потомък на известна атинска фамилия. Получил е солидно образование и е запознат с гръцките философски течения. Въпреки това, което решаващо влияе на моралната и духовната му същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е причина младият Платон да се насочи към философията, а сократическата концептуалност е основа за създаването на по-късната платоновска теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и запечата личността му в много от произведенията си. Пътува в Египет, Кирени и Велика Гърция, където се опитва, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките полиси на Сицилия. През 387 г. преди Христа основава в Атина Академията, известен център на философията и Мусите, която просъществува почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон се отдаде на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр. Хр.). Произведенията му, които са запазени, са класифицирани от Трасил в девет тетралогии. Почти всички принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърди, освен като велик философ, и като истински поет.

Учението му произлиза от догмите на гръцката мисъл, Орфизма, Питагорейската и Ионийската философия и разбира се сократическия разговор и в крайна сметка се оформя като лична творба на Платон в гигантска философска система. Философията му - нравствена, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и вероятно е повлияла повече от всеки друг на мисленето на всички епохи.