Диалог, който разглежда въпроса за удоволствието. Какво е висшето добро, удоволствието или мъдростта? Определение на диалектическия метод. Психологически анализ на видовете удоволствие. Истинско и фалшиво удоволствие. Удоволствието като цел. Щастливият смесен живот.

Платон е роден през 427 г. пр. н. е., син на видна атинянска фамилия. Получава отлично образование и се запознава с гръцките философски течения. Но това, което определящо формира неговата морална и духовна същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е причина младият Платон да се обърне към философията, а сократовата концепция става основа за създаването на по-късната платоновска теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и пресъздава личността му в много свои произведения. Пътува до Египет, Кирена и Велика Гърция, където опитва, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове в Сицилия. През 387 г. пр. н. е. основава в Атина Академията, известен център на философията и Мусите, която съществува почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон посвещава живота си до смъртта си (348 г. пр. н. е.) на преподаването и писането. Произведенията му, които са запазени всичките, са класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърди, освен като велик философ, и като истински поет. Учението му произлиза от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и ионийската философия и разбира се сократовата логика, и в крайна сметка се оформя, като лична творба на Платон, в колосална философска система.

Философията му - етика, онтология, политика - е основата на световния идеализъм и вероятно е повлияла повече от всяка друга на мисленето на всички времена.