Известният диалог "за справедливостта", проектът за организация на идеалната общност на правото и образованието, изложението на политическите и моралните принципи на философа. Книги V, VI.

Вътрешният характер на държавата. Равенството между двете пола. Общата собственост на жени и деца. Необходимостта политическата власт и философската мисъл да се съчетаят в едно и също лице. Природата на философа. Идеята за Добродетелта.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е., от известна атинска фамилия. Той получава отлично образование и се запознава с гръцките философски течения. Но това, което решително оформя моралната и духовната му същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си.

Великият философ е причина младият Платон да се насочи към философията, а сократическата концепция става основа за създаването на по-късната платоническа теория на Идеите. Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и отразява личността му в много от произведенията си.

Той пътува в Египет, Кирена и Велика Гърция, където се опитва, без успех, да прилага политическите си принципи в организацията на гръцките полиси на Сицилия. През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и Музите, която просъществува почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон се отдава на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр.н.е.). Произведенията му, които са запазени всички, са класифицирани от Трасил в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърдил не само като най-изтъкнат философ, но и като истински поет.

Учението му произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, пифагорейската и ионийската философия и разбира се, сократическия говор, и най-накрая, се оформя като лична творба на Платон в колосална философска система.

Философията му - морална, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и е повлияла вероятно повече от всеки друг на мисленето на всички времена.