От най-високите съчинения на етичната литература. Значението и ценността на риторичното изкуство. Понятието за сила, добродетели и щастие. Правилният начин на живот, предназначението на човека. Последствията от корупцията. Есхатологичен мит с елементи на орфическата традиция.
Платон е роден 427 г. пр.н.е., потомък на видна атинянска фамилия. Получил е отлично образование и е запознат с гръцките философски течения. Това, което обаче решаващо оформя неговата етична и духовна същност, е Сократ, с неговия живот, философия и смърт. Великият философ е причина да се обърне младият Платон към философията, а сократовата концепция служи за основа за създаване на по-късната платоническа теория за Идеите.
Платон дълбоко е тълкувал Сократ като човек и учител и е запечатал неговата личност в много свои произведения. Пътувал е в Египет, Кирена и Велика Гърция, където се е опитал, без успех, да приложи своите политически принципи в организацията на гръцките градове на Сицилия.
През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и Музите, която съществува почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се е посветил до смъртта си (348 г. пр.н.е.) на преподаването и писането. Произведенията му, които са всичките запазени, са класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на жанра диалог, с който Платон се утвърдил, освен като велик философ, и като истински поет.
Учението му произлиза от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и ионската философия и разбира се, сократовата логика, и накрая се оформя като лична творба на Платон в колосална философска система. Неговата философия - етична, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и оказала влияние, може би повече от всяка друга, на мисълта на всичките времена.
