Диалог, който изследва въпроса за знанието. Определения на знанието и тяхната преработка. Сократовата майсторска методология. Философският живот. Отпечатък на личността на Сократ като велик диалектик.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е. в известна атинска фамилия. Той получил отлична образованост и се запознал с гръцките философски течения. Но това, което определящо оформило неговата морална и духовна същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ бил причина младият Платон да се насочи към философията, а сократовата концепция станала основа за създаването на по-късната платоновска теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретирал Сократ като човек и учител и запечатал личността му в много от творбите си. Той пътувал до Египет, Кирена и Велика Гърция, където се опитал, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове на Сицилия.

През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и Музите, която съществувала почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се посветил на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр.н.е.).

Творбите му, които са запазени, са класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всички принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърдил, освен като извънреден философ, и като истински поет. Неговото учение произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейството и йонската философия, и разбира се, от сократовата реч, и в крайна сметка се формира, като лична творба на Платон, в колосална философска система.

Неговата философия - етика, онтология, политика - е основата на световния идеализъм и е повлияла вероятно повече от всяка друга на мисълта на всички епохи.