Известният диалог "за правото", планът за организация на идеалната общност на правото и образованието, изложението на политическите и етичните принципи на философа. Книги VII, VIII. Митът за пещерата. Специални препратки към образованието. Политическите устройства, отклоняващите се форми на тях. Съответно, упадъкът на държавата. Тиранията - по-тежко заболяване на града.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е., потомък на видна атинска фамилия. Получил е блестящо образование и е запознат с гръцките философски течения. Това, което обаче е формирало решаващо неговата етика и духовност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си.

Великият философ е причина младият Платон да се насочи към философията, а сократическата концепция е послужила като основа за създаването на по-късната платоническа теория на Идеите. Платон дълбочинно тълкува Сократ като човек и учител и отразява личността му в много свои творби.

Той е пътувал в Египет, Кирена и Великата Гърция, където се е опитал, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове на Сицилия. През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и музи, която се запазва почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон се е посветил до смъртта си (348 г. пр.н.е.) на преподаването и писането. Всички негови творби, които са запазени, са класифицирани от Трасил на девет тетралогии. Почти всички принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се е утвърдил, освен като велик философ, и като истински поет.

Неговото учение произлиза от догматите на гръцката мисъл, Орфизма, Питагорейската и Йонийската философия, и разбира се, от сократическия слово, и в крайна сметка се оформя, като лична творба на Платон, в колосална философска система.

Философията му - етика, онтология, политика - е основата на световния идеализъм и е повлияла може би повече от всяка друга мисъл през всички времена.