Храбростта не е враг на разума, спокойствието, как съжителстват великодушието и старанието, безразличието, същността на доброто, началото на философията, диалектията, тревожността, външните дразнители, приятелството и др.
Епиктет, от Иераполис в Пригия, е живял около 50-120 г. сл. Хр. Дете на роби, той самият е бил роб в Рим по времето на Нерон, а по-късно, в напреднала възраст, е станал свободен. Приел е стоическата философия, която най-напред преподавал в столицата на Империята, а след това, след изгонването на философите от Домициан (90 г. сл. Хр.), в Никополис в Епир, където живял в крайна бедност и аскетизъм.
Той не е написал нищо; писменото отразяване на идеите му дължим на ученика му Флавий Арриан, който е събрал, въз основа на записките си от лекциите, основните точки на учението на Епиктет в две произведения под заглавията 'Диалози на Епиктет' и 'Наръчник'. Епиктет се нарежда, наред с Сенека и Марк Аврелий, сред най-значимите представители на т. нар. Нова Стойка, третия период на стоическата философия.
[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]
