-„Спринг, спрингове, имам спрингове от хубаво дърво.“ Но никой не обръщаше внимание на момиченцето, което продаваше спрингове. Пронизителният студ и гъстият снегопад караха хората да бързат да се приберат у дома, за да се стоплят край печката и да се насладят на вечерята на последната нощ на годината. Беше вечерта на Нова година.

-„Спринг, спрингове“, казваше и повтаряше момиченцето с гласче толкова слабо, че никой не го чуваше. То беше едва на десет години и носеше разкъсана рокля, покрита с кръпки. Дългата й руса коса падала около бледото й личице. Замръзналите от студа пръсти се стараеха да задържат краищата на предната част на роклята си, в която беше сложило спринговете.