Ислямската нео-радикализация се разпространява в Европа, изисквайки господство на исляма чрез глобалното установяване на ислямската умма и универсалното прилагане на шариата. В никакъв случай обаче не може да бъде прието ислямското шариа или каквото и да било намаляване на принципите на западната култура. Но радикализацията и насилието никога не са решение...

В тази книга се изследват историческите и главно теологичните предпоставки на ислямския радикализъм, които едновременно документират и джихада. Разглеждат се основните вносители на съответната аргументация - ал-Бана, Кутб и Маудуди, различни ислямски организации, като Мюсюлманското братство, които оказаха влияние върху съответстващите развития, но и по-новите екстремистки ислямисти, допринесли за безусловното и без ограничения развитие на ислямския тероризъм. Анализът на профила на мюсюлманските екстремисти, както и описанието на етапите на ислямската радикализация съществено допринасят за цялостното разбиране на това глобално явление.

Както се твърди в книгата, ислямският радикализъм и джихадистите ще бъдат ефективно справяни само от самите мюсюлмани. Идеални решения ще произтекат от ислямското пробуждане и преразглеждане съсредоточено около Корана и други аспекти на ислямската действителност. В противен случай, всякакви външни инициативи и промени рискуват да бъдат отхвърлени гръмко от непреодолимата криза на ислямското съзнание. В края на краищата, военните или други насилствени решения ще доведат само до повърхностни резултати, докато в дългосрочен план ще предизвикат трайни необратими щети.