СТЕЛА: …глупава, гладна, нещастна, отвори очите си, онези, за които съжаляваш, ни прахосват! исках ли да ме оправи? защо всички искат да ме променят, единият да ме направи дама, другият домакиня! какво криво имам, такава каквато съм? значи всеки, който иска свободата на себе си, е подонък? кажете ми поне един, който дойде и не искаше да ме промени по свой вкус…! а аз какво съм, че да ме променят, грамофон! в такъв случай харесвах ли им се в началото? защото бях подходяща за промяна или поправка? казах ли някому „умирам за теб, но те искам по друг начин“… на никого! падам като сляпа, давам всичко, вярвам им, докато те мислят как да ме направят различна! не, любими мои, аз не заблудих никого, те мене ме заблудиха…! (на МАРИЯ)…ти поне ме разбери…!
Откъс от пиесата: „Стела с червените ръкавици“, Част втора, Сцена първа, от Театър, том Е’, Kedros, 1991
