Имало едно време едно патенце, което винаги било тъжно. Целия ден с мръщен нос, ето! - Отново си тъжен? - питала го майка му, госпожа Папiapидou. - Отново. - Защо? - Защото не ми харесват крачетата. - Какво имат проклетите крачета, че не ти харесват? - Жълти са! - Ами и какво от това? Всички патета имат жълти крака! Това е традиционният цвят. - Не ми харесва жълтото. То е жълтеникаво. - Кой цвят ти харесва, значи? - Всички останали, освен жълтото! Харесва ми розово, бежово, бордо, зелено, сиво, розово! Всички цветове са чудо, те са магия, освен жълтото, което ми предизвиква алергия! Всички патета на езерото са доволни от крачетата си, с изключение на едно, на което изобщо не му харесва жълтият им цвят. Напразно майка му, госпожа Папiapидou, опитва да го убеди, че всички патета имат и трябва да имат жълти крака. Тъжното пате взема голямото решение: Да напусне езерото и да не се връща, освен ако не намери начин да промени цвета на крачетата си. Затова хвърля жълт камък зад себе си и тръгва за една смешна авантюра в големия град. Когато се опитва да си намери работа, установява, че не става нито за асансьорен оператор, нито за баяч, нито за балетен танцьор. Хиляди разочарования и толкова много приключения го очакват, за да успее най-накрая да постигне целта си.