Цялото произведение на Константинос Христоманос, както и дейността му като директор и режисьор на „Нова сцена“, не могат да бъдат разбрани в правилните им размери без детайлното изследване на драматургията му.
В „Сивата жена с различни маски“, в символистичен и неоромантичен декор с древногръцка великолепие, Христоманос режисира собствената си драма, обогатена с безкрайно съчувствие към светлата фигура на императрица Елисавета.
В „Три целувки“ той отмъщава на съдбата си, а еротизмът става символ. В „Конуса на дъгата“ не умира самият герой, а духовното съществуване на самия Христоманос, самочувствието му, наследството му.
Той разкъсва себе си и името си в собственото си театър, пред собствената си публика. Нихилистът пред смъртта, той режисира дори разпадането на името си, сам предвещава изчезването си от литературните истории.
В окончателния мир на не-съществуването ще почиват и маските на противоречивото му лице: баронът и шутът, избраникът на духа и конусът на дъгата, многократно четеният читател на Нея и шутът на двора на Хабсбургите и литературните среди на Атина от бел епок, мистикът и Карагьоз.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
