Преразглеждането на театралната и драматичната тематика на Плаама, освен „Трисевгеня“ и приключенската й интерпретация, изкара наяве множество факти за театралните и драматичните интереси на поета.

Плаама води цялостна битка за утвърдяване на качествената и поетична драма на сцената в неговата епоха и се заема в есеистичните си критики с множество гръцки и европейски драматурзи.

Тези факти значително променят образа на изолирания в „келието“ поет, който след разочарованието от провала на „Трисевгеня“ и едностранчивата и късогледа критика, която получава, се оттегля от театралните дела и вече никога, завинаги, не се занимава със сцената и драматургията.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]