С Михаил Какоянис гръцкото кино преминава от етапа на аматьорството и общоприетото мнение, иконографията на театралните, в повечето случаи, произведения и първобитността на 'фустанелата', към неговата зрялост. Пътят на местната киноиндустрия към зрялостта бе упорит и труден.

Киното беше в изгнание от общността на новогръцката култура, и го третираха като изкуство с ниска стойност, без амбиции, беден роднина на митовете, които доминираха в гръцкия театър. Гръцкото кино бе интегрирано в новогръцката култура от Какоянис и Кундуро, двама кинорежисьори, които работиха от два очевидно противоположни пътя. От една страна е политическият, радикален, поетичен кино на Кундуро, а от друга — модерният, градски етнографски подход на Какоянис.

В самото начало на кариерата си Какоянис, със стабилността на образованието си, черпейки вдъхновение от английския театър и италианския кинонеореализъм, създава произведения от рядка хармония между мелодрамата и народната трагедия, като 'Неделното събуждане' и 'Момичето в черно'. И разчита на благородството и способността на голямата Ели Ламбетис.

'Стела' е един от най-митичните филми на гръцкото кино, където се открива и подчертава първичният дух на новогръцката народна култура, в дотогава игнорирания и опозорен свят на скромния квартал. С неповторими елементи — музиката на Манос Хадзидзакис и любовната, богохулна и безкрайно нежна Мелина Меркури, Какоянис създава портрет на жена, която в своята същност е гордото, непокорено, освобождаващо лице на Гърция.

Точно това лице, което отрича мизерията и поражението, търси кинорежисьорът Михаил Какоянис и в 'Алексис Зорбас'. С него тук е експлозивната музика на Микис Теодоракис. Какоянис, от пътищата на народната драма, ще срещне архетипната хуманистична и драматично съвременна сила на древногръцката трагедия.

Неговите предложения за адаптиране на древна драма в киното, от 'Електра' до 'Ифигения' притежават последователност и ефективност. Последователност за скромната и обновяваща идентичност на жанр, чиято устойчивост е доказана през вековете; и ефективност, защото посмял да освободи този жанр от музейното, консервативно тълкувание и да го впише в най-масовото изкуство на времето, киното.

Какоянис имаше и привилегията да води някои от най-големите актьори: Ламбетис, Меркури, Хембърн и Папа, Хорн, Казакос, Бейтс и Куин. Водещ режисьор на актьори, пионер на гръцкото кино, той е удостоен на кинофестивала в Солун с внимание върху целия си труд.

Това е повод да се замислим отново за пътя на тези, които, в времена когато нищо не беше дадено, очевидно и лесно, работеха с въображение, добродетел и смелост.