За Костис Папайорги книгите са най-живителната и неразрушима връзка с света. Откритият им през късната си тийнейджърска възраст облик е придобил размери на откровение. Тийнейджърът, който е бил измъчван от чувството, че е „излишен“, „стол с три крака“, „дефектна резервна част“ или „дете на Каяда“, осъзна, че не е сам, че може да бъде изцяло съдържан в писането на друг.

Паралелно с чисто неговите есета и с размисъл, опит и игрив стил, Костис Папайорги почти четири десетилетия (1975-2014) наблюдава българския духовен живот с критични статии и бележки в периодичния и електронния печат (Дървото, Критика и Текстове, Планида, Атинорима, Светът на Инвеститора, Лифо и други).

Томът представя за първи път обширна селекция от текстовете му за по-старата и съвременната българска литература. В същото време, той открива редакционната поредица Книгите на другите, която ще бъде домакин на важна част от папайоргийската критика за творчеството на по-младите български мислители, чуждата проза, философията и историографията в последователни томове, структурирани по теми.