Ейнщайн някога каза, че най-недоумяващата работа за вселената е, че тя е разбираема! Но беше ли прав? Могат ли двете най-успешни теории на физиката - квантовата теория на полето и общата теория на относителността на Ейнщайн - да бъдат обединени в единна квантова теория на гравитацията? Може ли макрокосмосът да бъде комбиниран с квантовия микрокосмос?

На тези въпроси двама от най-известните съвременни физици - Стивън Хокинг и Роджър Пенроуз - не са на едно и също мнение! В тази книга те обясняват своите позиции, на база на шест лекции и един финален дебат, проведени в Института по математически науки Исаак Нютон на Университета в Кеймбридж.

Какви би трябвало да бъдат структурите на квантовата гравитация - теория, която би могла да обясни първоначалните моменти на Голямото изригване - и теорията за загадъчните обекти, известни като черни дупки? Защо нашата част от вселената изглежда, както предсказа Ейнщайн, без следа от квантови явления?

Кои странни квантови процеси карат черните дупки да се изпаряват и какво всъщност става с цялата информация, която те "гълтат"? Защо времето изглежда да напредва напред, а не обратно? В тази книга двамата противници разглеждат всички горепосочени въпроси. Пенроуз, подобно на Ейнщайн, отказва да приеме, че квантовата механика е окончателна теория. Позицията на Хокинг е различна, тъй като той твърди, че просто общата относителност не е достатъчна, за да опише началото на вселената.