Земята на православието е пронизана от свещени места; храмове и отшелнически църкви, манастири и иконостаси, места на Бога и на човека, разпръснати из градовете и селата на селската местност, в планините и в долините, в отдалечените пещери, на върховете на планини и на брега на морето; места на срещата на Бога и човека; изглежда несъздадени построения, които с камъка и цвета се сътворяват благоговейно и разкриват любовта на Бога, пространства на поклонение, молитва и слава на Бога.

Тук, на тези места, народът на Бога се събира за да прославя и благодари, за да срещне върховната любов на Създателя, тук животът на народа на Бога се освещава и преобразява, става живот на Христос, живот в Христос. Тук, през сводовете, арките и светите икони, се отправят молитви, благодарности и похвали към Бога, величания и молби към Майката Божия, се пеят Осана и Херувими, се хвалят и възвеличават светците и бащите на нашата църква.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]