Финис Граеция беше заглавието на текст, публикуван от Христос Гианнарас през 1986 година, преди двадесет и пет години, когато нашата страна беше под властта на гръцката версия на социализма и на танцовите подиуми беше Лефтерис Пантазис.

Има дългогодишна четяща практика, която счита преувеличенията за легитимни за авторите. Така че, мисля, агонията на тази формулировка беше пренебрегната. Не като буквално значение.

Затова продължихме да водим живота си, вярвайки на формулировките на другите, по-малко компетентни, но и по-малко тревожни.

И марширахме и търгувахме през вечното метафизично самообмамяване, че "Гърция никога не умира". Безсмъртно величие на борсите, отличено в "Олимпиадите" и молещо в пазарите. И всичко това в името на "патриотизма"! Един безплатен патриотизъм, който - дори сега - се превръща в арогантност и реторика.

Днес, когато не само докосваме истината на тази формулировка, но и потъваме в нейното непризнато потвърждение, избираме отново да я заобиколим. Финис Граеция. Не защото останахме без пари, а защото се отрекохме от себе си. Станахме опашка на модерността, преструвайки се, че сме партньор на банда. Защото единственото, което имаме да защитаваме, е нашето връщане на пазарите. Нищо друго.