«Ангелското бездействие, което обхвана гръцкия свят на следващия ден след поражението през 1897 г., беше толкова силно, че идването на новия век остава незабелязано. Въпреки това, новото беше само продължителността и интензивността му. С основаването почти на гръцката държава, гърците се посветиха в продължение на десетилетия на изработването на една много мрачна самооценка, която не беше автоматично отменена от предсказуемия оптимизъм на новосъздадената им национална идентичност: вярата в древността й, първо, а след това вярата в бъдещето на нацията, арогантността спрямо съседните нации и 'националности', периодичното необуздано национално вълнение.

По-късните събития, които оставиха отпечатък върху съдбата на Балканите (Революция на Младотурците, Балкански войни) или по-специално на Гърция (Гуда), благоприятстваха щедрата интерпретация на гръцкото поражение като начало на ново начинание. И без тях обаче периодът на траур трябваше някога да приключи».

[Извадка от текста на предговора]