Тази книжка се опитва да помогне да достигнем до по-пълно и по-съзнателно участие в тържеството на Евхаристията.

Надяваме се малките обяснения-отбелязвания и страничният текст (на същата Литургия!) на говоримия български да водят до постепенно узряване на нашите отношения с Христос, докато не разберем, че:

а) Когато някой се обръща към баща си, не му говори на непознат за него (за детето) език.

б) Днешните хора няма да останат на Литургия, ако езикът, използван в Литургията, е неразбираем.

в) Различните словесни призиви, които се предполага, че са разбираеми (напр. Мира на всички, Мъдрост праведна и т.н.) не покриват нуждата от смислено и още повече личностно молитвено споменаване.

г) Това езиково изразяване създава атмосфера на религиозно служене, както и климат на отчуждаване сред съвременните хора, каквото и да казваме за... красивото му!