Тези камбани не бяха обикновени. Изляти от сплав преди много години, направени от редки майстори, те бяха поставени там горе не само, за да звънят в празнични дни, но и да разпръскват музиката си, когато играеха с вятъра. Тогава само малцина можеха да чуят тази музика, само някои невинни души, които още не бяха замърсени от мръсотията на живота.
Както Тоби Бек, старият Зомби от старите истории, който разговаряше с тях, радваше се, молеше ги и ги умоляваше за всички неправди и странности на този свят. С 'Камбани' Чарлз Дикенс завършва четирилогията на коледните истории, която започна с 'Календите' и продължи с 'Ксера на камината' и 'Призрачния човек.'
Тревогата му за бедния и лишен човек в 'Камбаните' приема формата на мечтани фантазии за неговата бъдеща съдба, в Англия на индустриалната революция, където Милосърдието и Любовта на един към друг бяха единствените неща, които липсваха от омагьосващите продукти на митичното производство.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
