Пандемията се оказа катализатор и ускорител за налагането и преобладаването на редица практики, ограничения и поведения, които не бяха непознати за технологично развитите общества на късната модерност.

Четвъртата индустриална революция, изкуственият интелект и дигиталната трансформация на икономиката, Интернетът и неговата култура, дистанционната работа и гъвкавите форми на заетост, обществата на надзора, биомедицинските експерименти, трансформациите на публичното пространство, дигиталните неравенства, отстъплението на отделни права и екологичните рискове са били теми на общественото обсъждане от края на 20-ти век.

Какъв е, следователно, “чудният нов свят”, който се появи с пандемията? Новият биополитически модел, който се издига, е построен от материали, които са съществували преди. Биополитическата дисциплинираща роля на държавата на превенцията, разширението на технологиите за надзор, дерегулацията на условията на труд, технократският завой на метадемокрацията, обезсилването на социалната държава, възходът на десния популизъм и иконичният свят на интернет манипулацията вече бяха тук.

С пандемията лицето на новия Левиатан се разкрива и от невидим става видим.