Текстът на Зигмунд Фройд, публикуван за първи път през 1913 година, е известен. От неговата кореспонденция става ясно, че идеята за това произведение му е дошла през юни 1912 година. В едно писмо до Ференци, с дата 7 юли 1913 година, той намеква, че в реализирането на това произведение е изиграл роля "субективен фактор", а именно фактът, че и той самият има три дъщери.

Две сцени от Шекспир дават повод на Фройд за това текст. Едната е от "Търговецът от Венеция", където красивата и разумна Порция е призована да избере съпруг, избирателно между три кутии: от злато, сребро и олово, които й предлага трима минавачи, които я претендират. Другата е от "Крал Лир", когато, вече стар, той решава да разпредели царството си на трите си дъщери в зависимост от любовта, която ще изразят към него.

Тези две сцени Фройд свързва с митовете и приказките и разглежда модела на трите жени, или по отношение на ролята и произхода на митичните триада на боговете на съдбата (Моири, Часове, Красавици, например), или по отношение на функцията на третата сестра или дъщеря в приказките (в приказките на Грим, например). Защо изборът се накланя към третата? Какво представляват кутиите в съня? Каква е връзката на избора със смъртта? Какъв е процесът на заместване?

Ретроактивната адаптация, която се опитва да осъществи писателят на база на един мит, който е изкривен от трансформацията на желанието, позволява старата му същност да прозира толкова ясно, че може би ни дава възможност и за очевидна, алегорична интерпретация на модела. Можем да кажем, че онези, които са изобразени тук, представляват трите неизменни отношения на мъжа с жената: раждащата, спътницата, унищожителката. Или трите форми, които майката приема през живота си.