През цялата история на философията съдбата на „Комунистическия манифест“ (както и тази на `Княза` на Макиавели и `Обществото на спектакъла` на Ги Дебор) представлява най-доброто свидетелство за истинността на израза `Pro captu lectoris habent sua fata libelli` (`Съдбата на една книга зависи от способността на читателите ѝ`).

Репутацията на книгата беше уникална и безпрецедентна. Това не беше просто една обикновена схоластична разработка, която да бъде изучавана от учените и коментирана от политическите философи. Книгата не беше прочетена, за да задоволи духовно любопитство. В ръцете на първите си читатели `Манифестът на комунистическата партия` веднага беше приложен на практика.

Тя беше използвана като мощно и опасно оръжие в големите политически борби на съвременния ни свят. (. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]