На 5-ти май, малко преди обяд, един огромен американски танк, опушен и белязан от войната, събори портата на Маутхаузен и влезе в двора. И този богоизбран боец на свободата бе, казват, един от безбройните и непобедими танкове на единадесетата танкова бригада на третата американска армия, командвана от някакъв велик генерал на име Джордж Патон!...

Какви прекрасни думи, какви небесни новини... Нашите бойци ни гледаха учудено, гордо, с тъга... Добре, че останаха там горе, на гърба на танка. Спасиха се от толкова битки. От радостта си нямаше да се спасят. Господи, виехме, разкъсвахме дрехите си, треперехме като обладани. Скупчвахме се, настъпвахме се, за да стигнем близо до танка. Мнозина падаха върху него и целуваха опушените метали, а други удряха главите си и плачеха.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]