Политическа равнопоставеност и човешко освобождение: това би могло да бъде подзаглавието на това произведение на Маркс, което се счита за едно от най-важните му младежки писания.

Преминаването от чистия демократичен радикализъм към революционното разбиране на историческия материализъм и комунизма е много ясно изразено на страниците на „Еврейския въпрос“. Произведението, написано през есента на 1843 г., представлява критика на два текста на Бруно Бауер и конкретизира на първо място човешкото освобождение като социално освобождение и на второ място, анализира по цялостен начин връзката между политическата държава и гражданското общество.

Също така доказва, че „политическата“ равнопоставеност на демократичната държава предполага неравенство в индивидуалната собственост, образованието и заетостта. Човешкото освобождение, според Маркс, трябва да се търси в сферата на революционната трансформация, която е отменянето на държавата като орган на власт, отделен от обществото.

Така всяка философска критика и перспектива, която е ограничена в рамките на политиката и не докосва гражданското общество, не е нищо повече от идеологическа заблуда за Маркс от „Еврейския въпрос“.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]