Едно след друго дракончетата скачат от Високата Скала, правят салто във въздуха, издигат се отново нагоре и кацат пак до съучениците си. Някои залитат при излитането, люлеят се докато са във въздуха или са принудени да кацнат несръчно. Но всички успяват. Докато идва редът на Кокос. Малкият дракон застава на ръба на Високата Скала и поглежда надолу, към празното пространство. „Напред, Кокос!“ извиква госпожа Прозалинда. И с тих глас казва на Ема: „Той е добър по всички предмети, но с летенето не се справя. За съжаление има страх от височини.“ После се приближава до Кокос. „Е, какво става? Скоро ще се стъмни!“ Кокос се замайва, облива го студена пот. Тогава госпожа Прозалинда го побутва и той пада уплашен от скалата.