Е, когато отново видя Лиъм, ще отида при него спокойно, ще отхапя парче от ръчно направения ми ирландски скоун и ще кажа: „Здрасти! Как си?“. (Но дали няма да изскочат трохи от устата ми и да го напръскам, християнина? По-добре да го направя обратно: първо ще кажа „Здрасти! Как си?“ и после ще отхапя скоуна. Да, но ако попита нещо веднага, как ще му отговоря с пълна уста? Вероятно трябва просто да кажа „Здрасти! Как си?“ държейки скоуна в ръка като аксесоар.) Веднага се захванах да правя скоуните, следвайки рецептата от Лудия свят на сладките. Но не ми се получи. Сладкишите „паднаха“ почти веднага и щом ги докоснах, се натрошиха. Дори Ралфи, нашето куче, което обикновено изяжда всичко, ги погледна безразлично.