Одисеят Елитис се появи за първи път в нашата литература през ноември 1935 г. в списание ТА НОВИ ГРАМАТА, на чието ръководство беше критикът Андреас Карандонис. Неговата поезия, девствен химн на юношеството, светлината, здравето и морето на Егейско море, го утвърди веднага. Андреас Карандонис беше първият систематичен изследовател и ентусиазиран критик на поезията на Елитис от момента, в който тя се появи.

В този том се анализира и се представя с коментари цялата поетична еволюция на Елитис, като се разглежда в съотношение с поезията на Сеферис и по-специално с революционния феномен на сюрреализма, който поетът на Аксионести усвои, но и подложи креативно на собствената си гръцка индивидуалност и строга художествена съзнателност.

Шведската академия, присъждайки литературната награда Нобел за 1979 г. на Одисея Елитис, втория гръцки поет след Георгиос Сеферис (1963), реши, че неговата поезия интерпретира и озарява по най-ефирния начин всички духовни, морални и поетични добродетели, развити от времето на Омир до днес, с център Егейско море, неговите острови и ионийските и еолийските брегове.

Поезията на Елитис, от първите си прояви, показа, че има бъдеще пред себе си. Това доказа половин век и повече от нейното съществуване до сега. Гърците четат, четат и пеят Елитис. Нобелът, който все още блести, ще изчезне някъде, но кристалите на тази поезия винаги ще излъчват аполоново светло и моретата й, и улиците й, и момичетата й ще останат невинни от мизериите на разпадащите се времена.

Книгата За Одисея Елитис е най-широката критична алея, която се е отворила към многобройните поетични тайни на великото творчество на поета, който съчини Аксионести.