EDID е комуникационен протокол, който се използва от дисплеите, за да предават информация относно своите възможности към източник на изображение (напр. видео плейър), така че последният да може съответно да адаптира видео изхода. Някои видео плейъри, ако видят от EDID, че даденият дисплей поддържа по-напреднали характеристики от тези на видеото, просто изобщо не го предават – въпреки че би могло да се възпроизведе на екрана с по-ниско качество. Тук идва ролята на EDID емулятора, който има възможност първо да се свърже към дисплей с напреднали характеристики, да копира неговия EDID и след това да се свърже между видео плейъра и по-стар дисплей и да „мами“ плейъра, като му предава EDID-а на напредналия дисплей, за да може видеото да се предаде.

Конкретният емулятор свърши работата, но имаше големия недостатък, че „забравяше“ след известно време EDID-а, който беше копирал. Така изпращаше своите стандартни настройки към плейъра и видеото не се предаваше. Затова всеки път трябваше процесът на копиране да започва отначало, което го правеше безполезен. Не успях да установя при какви условия губеше копирания EDID, но не беше защото беше без захранване, ако телевизорът беше изключен от контакта или в standby режим. Свързах се с магазина, от който го купих, и техникът, с когото говорих, изобщо не знаеше за какво служи това устройство и го наричаше „конвертор“ – и настояваше за това. Може би по-скъпите емулятори се държат по-добре, но за мен не си заслужава.