Съвестта, изпълнена с угризения, прави опити да поправи раните на визиите, които някога я хранеха, с нови идеи.
Въпреки оптимизма, който отново се издига от същата планина и осветява същите места, въпреки всички нови надежди, не мога да забравя тъговния танц на смъртта на Идеите в здрача на марксизма през 1989: когато за първи път се уверихме, че или той самият няма реалност, или реалността не му позволи да съществува.
Отказът на мисълта да приеме властите на модернизирания век, които поеха да определят нашето поведение, стана стимул за ново Предложение.
Откривайки социалната значимост на физическия закон на Неравенството, признаваме предизвикателството на новото Предложение и неговите насоки, но се губим сред разпространението на техните последици.
За да ги избегна, бях принуден да предложа от самото начало понятията за Разум, Свобода и Пазар.
