Според анализите на учебните програми, училището трябва да развива истински патриотичен дух. Изследвайки учебниците и възприятията на учителите, авторите на тази книга установяват, че училището описва гръцката нация с интерпретативните инструменти и противоречията на националистическия дискурс от 19-ти век.
Античността се използва като модел, който е извън времето, което води до доказателство за неадекватността на гръцкото общество и неговата култура. Нацията се описва като извънвременна и статична същност, което подкопава понятието за развитие и насърчава вместо това, в противоречие с ценностите на нашето време, етноцентризъм и ксенофобия.
Най-важният извод от изследванията, включени в тази книга, е, че националната идентичност, която образователната институция култивира днес, е крехка и противоречива, беззащитна и подценяема, заплашвана отвсякъде и в процес на упадък.
Тази книга се предлага на всички, и особено на учители, като обект на диалог относно промените, които са необходими в образователната система, с цел култивирането на национално самосъзнание в новите поколения да води до национална идентичност, достатъчно устойчива, че да не се страхува от изменението или упадъка си от сътрудничеството на народите и взаимодействието на културите, и достатъчно търпима, че да не я защитават отбранително, отхвърляйки различията, различията и „другите“.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
