Талмудическото начинание Левинаш сам определя като превод на Талмуда на гръцки, езика на философията. В рамките на общия "егейско-библейски културен" контекст на Европа, Библията и Талмудът се нуждаят от универсалността на философския дискурс, за да не се сведат до просто елемент на идентичност на расова или национална общност.

Аристотеловото "поне да философстваме" неизбежно важи за европейския човек, еврейски или не, независимо дали е религиозен или не. Въпреки това, този израз на библейското послание на гръцки не означава изобщо, че по този начин получава това, от което му липсва, а именно универсалността, а напротив, може да бъде формулирано философски, тъй като именно в него се съдържа "вградена универсалност". Библейският монотеизъм по дефиниция е универсален.

"Монотеизмът не е численост на божественото. Това е свръхестественият дар да виждаш, под различните традиции, които всеки човек продължава, един човек, подобен на друг. Това е училище за ксенофобия и антирасизъм." Освен това, тази гръцка версия на Талмуда не означава, че връзката между Атина и Йерусалим е несиметрична, т.е. че еврейството има нужда от елинизма, но не и елинизмът от еврейството.

"Еврейската уникалност се нуждае от превод на гръцки, който научихме в Европа благодарение на асимилацията. Имаме голямото задължение да формулираме на гръцки принципите, които Гърция е игнорирала. Еврейската уникалност очаква своята философия." от Предговорите на Ставрос Зубулаки