На 6 юли 1997 г. гръцката делегация пристигна в Мадрид за срещата на върха на НАТО, водена от тогавашния министър-председател Костас Симитис. Говорителят на правителството Димитрис Репас увери, че няма планирана среща с тогавашния президент на Турция Сюлейман Демирел. Въпреки това, срещата беше уредена дни по-рано с американска намеса и беше пазена в тайна. На 8 юли в присъствието на двамата лидери беше подписана Мадридската декларация, документ, който американците бяха "предварително подготвили" и върху който работеха за тази цел от деня след инцидента в Имиа. Чрез конфиденциалните американски телеграми се разкрива целият план, както и срещите, обсъжданията и преговорите, които доведоха до Мадрид и какво последва по време на упоритите усилия на американците да запазят това споразумение. Споразумение, което оттогава запечата гръцко-турските отношения с признаването на "законните и жизненоважни интереси" на Турция в Егейско море и ангажимента за "избягване на едностранни действия," което беше поддържано като избягване на упражняването на суверенни права. Споразумение, което подготви почвата за отмяна на прехвърлянето на С-300 в Кипър.

Инцидентът в Имиа не беше достатъчен, за да "посиви" Егейско море. Необходима беше и Мадридската спогодба...