Преводът на Одисеята от Г. Психунтаки, който е публикуван за първи път през 1979 година, се отличава от самото начало с връзката между критския език и homeric, както и с използването на рима за първи път в предаването на неравномерния оригинал.
Основната разлика тук беше, че не говореше учен преводач, а прост човек, който отново създаваше Омир, след като първо го е усетил и асимилирал. Той запазваше поетичното съдържание, душата на текста, и го предаваше с без усилие естественост на чистия език, който все още живее и днес в критското село.
Здраво заедно с ризиитското песен, което не е умряло, все още живее в Крит, докато на много други места се стандартизира и пресъхва, един език толкова жив и изразителен, достоен да предаде Омир.
