Взех първото интервю от Василикос през декември 1966 година, малко след издаването на З от Фондацията, точно когато случаят Ламбракis кипеше и шокираше цяла Гърция. И на първо време ми направи впечатление утехата му да изразява мнението си, без да има задръжки, без да затруднява събеседника си, поправяйки (както често се случва с много хора) това, което казва.

Оттогава последваха интервютата, които читателят ще намери в тази книга (последното, през януари 1996 година), с един Василикос, който не се задоволява само с личното си дело, а открито, смело и с решителност, понякога пророчески, формулира мненията си относно случващото се около нас.

Д.Г. "През осемнадесетте прешлена на това приятелство, което ще прочетете, времето е видимо, не като солта, която води до артериосклероза, а като солта, която подправя земята. "Да, всяка от тези нашите разговори, скъпи ми Димитре, заслужаваше да бъде запазена, защото характерната черта на нашето време е несъответствието, а ние имахме щастието да имаме тази продължителност, която се случва само при успешните двойки".

В.Б.