Великият път, който римляните изградили, за да свържат Адриатическо море с Пропонтидата и Черно море, до голяма степен загубил значението си с нахлуването на славяните към Южните Балкани (7-9 век). Отново възстановил функционирането си през 14-ти век, по време на разширяването на Османците в Югоизточна Европа.

Последните бързо проявили интерес да наложат контрола си над тази важна пътна артерия. В периода на Турското владичество и до края на 16-ти век, Егинският път и кръстопътите му служили за еднакво важни маршрути за преминаването на войски, за транспортиране на стоки, а също така и за движението на религиозни и културни движения.

Тъй като град Солун бил основният хъб на Егинския път, доста от текстовете са посветени на този град. Томът включва съобщенията, направени на Втората международна туркологическа конференция, организирана от Института за средиземноморски изследвания през януари 1994 година.