Херодот, "Бащата на историята", беше продукт на петото столетие пр.н.е. в Гърция. Това беше време на просветление, когато природата можеше да се разглежда като отделна от религията, което доведе до неограничени спекулации относно причините за природните явления.

В същото време, вярата в боговете оставаше, а общественото мнение приписваше процесите на природата на божествени причини. Писанията на Херодот демонстрират двойното влияние на тези традиционни вярвания и прогресивния дух на изследване.

Тое проучване има за цел да открие възгледите на Херодот относно природата и природните събития, включително такива необичайни биологични феномени като Феникса, гигантските божи работници от Индия и митичните Хиперборейци.

Изследването на този метод и на обхвата на неговите географски познания ни позволява да определим критериите му за вярване и да разберем концепцията му за "природното". Освен това, представянето му на физическите явления (като земетресения и слънчеви затъмнения) като "природни" или "супернатурални" - двойственост, която досега беше интерпретирана като несигурност от негова страна - се доказва като последователно и замислено, и критерия за неговата практика е установен.