Никъде другаде може би не важише поговорката `едно е да го кажеш и друго е да го видиш` толкова, колкото в ситуацията, в която се намираше Фройд през март 1915 година, шест месеца след избухването на Първата световна война.

Наистина е друго да кажеш две-три години преди това в `Тотем и табу`, че съвременният човек е от психическа гледна точка неразривна продължения на праисторическия човек, който носи тайно в себе си и при който се връща явно всеки път, когато сваля мантията на цивилизацията, и друго е да видиш с очите си как точно този човек, на когото си възлагах надежди и от когото очакваше, че поне с постиженията си в духовната и техническа култура ще е станал и по-добър от своя примитивен предшественик, сее разрушение и смърт на цял един континент.