Двадесет и четирите часа от нашето ежедневие? Ад на разсейването. Прекарваме цели часове пред екрани, с постоянно постъпващи известия, безкрайни съобщения, искания, информация, недостоверни новини, снимки, видеа. Устройствата, които държим, ни зоват, преследват ни, владеят ни. Превърнали ли сме се в златни рибки, лишени от всяка възможност да живеем различно, неспособни да мислим или да се надяваме, пленници на абсолютната прозрачност, потопени в океана на интернет и социалните медии, подложени на контрола на алгоритмите?

Тази еволюция не беше точно предвидена. Въпреки това, с непоклатима решителност, новите империи изградиха модел на цифрово доброволно робство, без предпазни мерки и без стратегии за превенция. В ядрото на тази еволюция не стои технологичен детерминизъм, а програма, която маркира прехода към нова форма на капитализъм. Това е икономиката на вниманието, икономиката на деветте секунди, която се опитва да увеличи продуктивността на времето, за да извлече от него още повече стойност.

Времето, следователно, се удължава чрез неговото компресиране, то е станало безкрайно сега. Ускорението е заменило навика с вниманието и удовлетворението с пристрастяването. Дойде времето да размислим извън нашата стъклена къща. Икономиката на вниманието постепенно разрушава всички наши еталони: отношенията ни с медиите, с публичното пространство, с познанието, с истината, с информацията. Няма нищо, което да й убегне...

Дeregулацията на информацията, „фалшивите новини“, истерията в публичния дискурс и генерализираната недоверчивост не са продукти на технологичен детерминизъм, нито произтичат от загубата на културните еталони на човешките общности. Разпадът на информацията е основният резултат от икономическия режим, избран от интернет магнатите. Икономиката на вниманието формира общество на информационна и демократична атомизация. Гаси философските светлини в полза на цифровите сигнали.

Но това е икономически ред, и както всеки ред, допуска противопоставяне и подобрение. Не е идентична нито с цифровото общество, нито с развитието на икономиката на данните. Дойде времето за борба, не за отхвърляне на цифровата култура, а за преобразуването й и за възстановяването на хуманистичното идеал, което вдъхновяваше първите утописти на цифровата инкубация.

М. П.