В "Прочети моето желание" Джоан Коптек режисира сблъсък между теорията на Жак Лакан и теорията на Мишел Фуко, с главни актьори две динамични, модерни научни области - психоанализата и историцизмът.
Обикновено, пътищата на тези начини на мислене се пресичат само до момента, в който историците започнат да обвиняват психоанализата в незаинтересованост към историята, но тук психоанализата, чрез Лакан, минава в контраатака. Отказвайки да предаде историята на историците, Коптек аргументира за превъзходството на лакановата интерпретация на историческите процеси и генетичните принципи.
Целта ѝ е да вдъхнови нов вид културна критика, която да бъде "грамотна по отношение на желанието" и в състояние да интерпретира това, което е неизказано в многобройните функции на културата. (От представянето на задната корица на книгата)
„След 'Прочети моето желание' нищо в полето на културните изследвания няма да остане точно такова каквото е: теория на киното, феминизъм, философия и психоанализ трябва да се свържат помежду си по напълно нов начин. За първи път една американска авторка е приела Лакан сериозно, понижвайки в несъстоятелност доминиращата присвояване на лаканова теория от културните изследвания. Освен политическата коректност, книгата е теоретично коректна: ако не съществуваше, щеше да бъде необходимо да я изобретим!“ (Славой Жижек)
