Разхождаше се между нас на Омония, в централната част на Атина, на най-шумното място в града. „Там, където Бог ме бе довел“, в Поликлиниката на Атина, сред болката от болестите и смъртта. Тридесет и три години „като един ден“! Неправен за мнозина.

Професорът по медицина К. Аливизатос му каза: „Отче, не те видяхме, не те познахме. О, о, о, ние да те имаме толкова години и да не те знаем!“ От трудната пустиня на Кавсокаливи, Бог го изпрати на света, при „изгубените Негови овце“, при нас!

Той пренесе −„нашия отец“− светлината на Христос в домове за нечистота. Искаше също да отиде да живее с хипитата в Матала, без, разбира се, грехове.

„Това, което четем в Синаксарите, в Животописите на светците и оставаме изненадани, ние го преживявахме, случваше се до нас“. Словото му е сладко, дълбоко теологично, поетично, като роман. Постоянна изненада. Увеселяваме се с неговото слово!

Удивителният му дар, уникален случай, плод на изключителна борба. „Знаците на святата му житейска история са залог за цялото наше поколение“! Получихме много светлина в тъмнината, в която живеем. „Още не е достигнала светлината на неговата звезда до нас. Не сме разбрали словото му“. Свежият духовен вятър вече започна да духа!

Много хора очакват свети Порфирий!