Ходи сред нас на Омония, в центъра на Атина, на най-оживеното място в града. „Там, където ме беше довел Бог“, в Поликлиниката на Атина, сред болката от болестите и смъртта. Тридесет и три години „като един ден“! Незабелязан от мнозина. Професорът по медицина К. Аливизатос му каза: „Отче, не те видяхме, не те познахме. О, о, о, ние да те имаме толкова години и да не те познаваме!“ От труднопроходимата пустиня на Кавсокаливия Бог го изпрати в света, при „загубените Си овце“, при нас! В публичните домове той – „нашият свещеник“ – пренесе светлината на Христос. Искаше дори да отиде да живее с хипитата в Матала, разбира се, без грехове. „Това, което четем в Синаксарите, в Житията на светците и се удивляваме, го преживявахме, случваше се до нас.“ Думите му бяха сладки, дълбоко богословски, поетични, като роман. Едно непрестанно удивление. Радваме се на думите му! Невероятният му дар, уникален случай, плод на огромна борба. „Знаците на святия му живот са завети за цялото ни поколение!“ Изпратена ни бе много светлина в тъмнината, в която живеем. „Все още светлината на неговата звезда не е достигнала до нас. Не сме разбрали думите му.“ Свежият духовен вятър му вече започна да духа! Много хора очакват свети Порфирий!
Регистрирай се с едно докосване с Google, Apple или Facebook