Разходи се между нас в Омония, в центъра на Атина, в най-оживеното място на града. „Там, където ме доведе Бог“, в Поликлиника Атина, сред болката от болестите и смъртта. Тридесет и три години „като един ден“! Незабележим за мнозина. Професорът по медицина К. Аливизатос му каза: „Отец мой, не те видяхме, не те познахме. Ох, ох, ох, ние да те имаме толкова години и да не те знаем!“

От труднопроходимата пустиня на Кавсокалива, Бог го изпрати в света, при „загубените Негови овце“, при нас! В домовете за удоволствия той донесе – „нашият поп“ – светлината на Христос. Искаше още да отиде да живее с хипитата в Матела, без, разбира се, грехове. „Това, което четем в Синаксарите, в Животите на светиите и ни оставя без думи, го живеехме, случваше се до нас“. Словото му е сладко, дълбоко теологично, поетично, като роман. Непрестанно удивление. Равносили сме се с неговото слово!

Неговият удивителен дар, уникален случай, плод на неуморна борба. „Знаците на святия му живот са залог за цялото наше поколение“! Получихме много светлина в мрака, в който живеем. „Все още светлината на неговата звезда не е достигнала до нас. Не сме разбрали неговото слово“. Свежият духовен вятър вече започна да духа! Многобройният народ чака Свети Порфирий!