Размишлях какво богатство всъщност се бе утаило в мен от срещата ми с поета и неговото творчество. Не закъснях да го забележа.

Първо, беше високата осведоменост за нещата. Ненавистта му към тиранията. Патриотизмът му. Страстта му да защитава личната и националната си свобода. Творческата му самота. Любовта му към децата, въпреки че самият той нямаше деца. Ценната му любов към поезията.

Болезнената обработка на техниката му. Ловът на съвършенството. Заветите му: „Нацията трябва да научи да смята за национално всичко, което е истинско“. Строфите му, които идват спонтанно на езика, и по-специално онзи удивителен, който ме следваше стъпка по стъпка през целия ми живот от момента, в който го запаметих: „Винаги отворени, винаги будни очите на душата ми“.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]