Събитията от последните тридесет години (1953-1983) разбира се, не са преминали през филтрите на историята. Следователно, всяка ретроспекция на тях днес има, както вече подчертах, характера на хронография и не на историческо писане.

Ако решавам да ги записвам, това става, защото съм от една страна очевидец на това, което се случи на нашата политическа сцена, от моята журналистическа професионална гледна точка (но и от участието ми в активността на Лявото през всичките тези години), и от друга страна, от чувството на дълг на един политизирани интелектуалец от половин век да взема отношение по въпросите, които се случиха, и да формулира открито и безсрамно личната си преценка за ситуации, събития и личности, които определиха социалното и политическото бъдеще на нашата родина.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]