Историческите събития от времето му изобщо не занимават Менандър в произведението му. Глупави младежи, мърморещи старици, наивни момичета, хитри роби, добродушни куртизанки и самодоволни военни, безразлични към социално-историческото развитие около тях, са пог погълнати от любовните си дела и малките си интереси.

Поетът ги разбира с милост и приписва повечето от грешките им на неблагоприятната обстановка или на сляпата Съдба. Гражданин на упадъчната Атина, чужд на старите хегемонни възприятия на своя град, самият той е еудемонист и дълбоко скептичен, Менандър изглежда философски толерантен към човешката галерия на времето си.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]