Знанието за националните и местните традиции, както и за личния стил на всеки художник, е това, което прави Андал (в десетилетието на `20 с Роберто Лонги и, по-късно, с Федерико Цери) един от най-значимите специалисти в италианското изкуство и особено един от най-добрите познавачи на периода 1520-1600.

Комбинацията от детайлния анализ на формата с изтъкването на художественото произведение като реализиране на идеалите на една социална група или класа не винаги е постигната в неговата работа. Има моменти, в отделни анализи, когато това е постигнато абсолютно и моменти, в които понякога се автономизира сравнителната морфология и понякога доминира един вид автоматичен социологизъм, където смисълът на произведението съвпада с идеологията / социалната позиция на поръчителя му.

Но тази комбинация е и най-трудното искане, и трябва да се признае, че историците на изкуството, които успяха в някои добри моменти да се приближат до нея, са много малко.

[Извлечение от текста на представяне на издателя или изданието]