Декарт е живял буквално на границата между две епохи, във Европа в края на 16-ти и началото на 17-ти век. Появата му маркира критичен момент в историята на философската мисъл: преминаването от средновековната и ренесансна мисъл към новата.

Във време, когато всичко е под властта на Църквата, която определя пътя и границите на човешката мисъл, философът се появява, за да разклати основите на схоластичната философия и да постави философската мисъл на нова и стабилна основа, освобождавайки я от деспотизма на Църквата и избавяйки я от средновековните предразсъдъци.

Човекът ще намери средството да завладее Истината в природата, не в религията, а изключително в разума си. Това е основната иновация на картезианската мисъл, която подготвя пътя за епохата на Просвещението.

„Разговор за метода“ е първото произведение, публикувано от Декарт през 1637 г. То е от изключителен интерес за всеки, който иска да се запознае с картезианската логика, тъй като представлява кратко и сбито изложение на философията му.