Пътувайки от аристократичната дрибъл игра от 19-ти век до предавателната игра, която беше възприета от народната работническа традиция, и от зрелищната, агресивна игра на европейските футболни школи – която представляваше продукт на колективно творение – до "реалистичния", либерален футбол на нашите дни, който възхвалява индивидуалните постижения на скъпо платените звезди, Мишеа изследва политическите и философските измерения на любимия спорт на народа.

Оригинален и проницателен анализ относно генеалогията на футбола, както и почит към великия автор и негов почитател, Едуардо Галеано.

“Точно благодарение на това постоянно колективно движение всеки играч може да дава най-доброто от себе си и да разгръща индивидуалната си креативност. Ако, например, Лионел Меси се счита днес за най-добрия играч в света, то е и защото може във всеки един момент да разчита на прецизните подавания на Шави и Иниеста – които, съответно, той помага да решат дали и къде да подадат топката именно защото я иска по най-идеалния начин.

Това е обобщение на идеята, която представлява основа не само на първичния социализъм, но и на социологическата школа на Емил Дюркхайм: когато колективност или социална група стимулира взаимопомощта и солидарността, вместо конкуренцията и войната на всички срещу всички, се създават оптимални условия за личната реализация на всеки член на групата. Ето какво искаше да подчертае Ерик Кантонa с известната реплика, която даде в отговор, когато го попитаха за кое от многото си голове е най-п горд: “Най-красивият ми гол? Беше подаване!”