Щом пристигна, взех кутията с инструментите си, която тежи около 20 килограма, и с майсторско изражение се насочих към външната врата.
Старата ключалка, която трябва да е на поне 55 години, ме гледаше безразлично, тъй като от две седмици нито заключва, нито осигурява. Разположих инструментите си повече, за да покажа позиция на сила, тъй като винаги един винт прави живота ми от труден – по-труден.
Разбира се, и днес нямаше да има изключение от правилото, нали Мърфи?
Четири винта държаха старата ключалка на мястото ѝ – два излязоха светкавично, след като първо трябваше да изчистя 17 слоя боя отгоре, и ето я третата – бунтовничката, тази, която щеше да изпита търпението ми, тази, която щеше да ме накара да викам в полза на жриците на любовта, но този път арсеналът ми беше готов и 20-те килограма инструменти, които мъкнех като магаре, ми даваха усещане за превъзходство.
Кръстата отвертка – няма, права – няма, комбинация с чук 1,2 кг – пак няма, хммм, трябва да прибегна до използването на модерна технология и да използвам тежката артилерия.
Винторазвивач с кобалтово свредло, представи се!!!
За 5 секунди битката беше спечелена и като победител чувството беше върховно, но имаше и четвърти винт – дали той ще е трудният? Съмнението ми изчезна за 3 секунди, тъй като не рискувах и веднага използвах винторазвивача. Старата ключалка не издържа, наклони се и падна на земята, победата ми беше категорична.
Новата се монтира бързо, заключва, осигурява и си заслужава